„Времето е шепа прах. Времето не значи нищо. Всичко, което знам е, че ми липсваш…“

Като посочиш леглото си, кажи: Владико Човеколюбче! Дали това легло не ще ми бъде гроб, или отново ще просветиш душата ми с утрешния ден? Ето, пред мен лежи гробът, пред мен е смъртта. Боя се, Господи, от Твоя Съд и от нескончаемите мъки, ала не преставам да върша зло, не преставам да прогневявам Тебе моя Господ Бог, и Пречистата Твоя Майка, и всички небесни сили, и моя свят Ангел Пазител. И зная, Господи, че съм недостоен за Твоето човеколюбие, а съм достоен за всяко осъждане и мъка. Но, Господи, искам или не искам, спаси ме. Защото ако праведника спасиш — това не е нещо велико, и ако чистия по сърце…

“ Хората, които упражняват най-голямо влияние над нас, не са тези, които ни хващат за яката и ни говорят, а онези, които живеят живота си, като звездите в небето и кремовете в полето, съвършено просто и непресторено. “

„Седял на дъба мъдър стар бухал. Колкото повече виждал, толкова по-малко говорел. Колкото по-малко говорел, толкова повече чувал. Защо ли не постъпваме и ние като мъдрата, стара птица?” / Едуард Х. Ричардс /

„Добре е да имаш пари и нещата, които можеш да си купиш с тях, но също е добре, от време на време да се уверяваш, че не си загубил нещата, които не могат да се купят с пари.“ / Д.Лоримър /

Стъпвам в твойте калдъръмени постели, мълча и слушам пулса ти бунтовен… И ми се плаче – въглени недогорели в юнашка люлка спомнят – кървав глас народен… Вдишвам жадно, искам да усетя онзи трепет, с който сърцата са летели, и бранили до смърт вяра и милели за родното, да, този трепет искам да усетя… И няма, няма край духът ти възрожденски… И въздуха е чист, запели са лозниците… Но ми се плаче… Срам ме е, защото днес сме слепи, безверни и безродни… Срам ме е, Копривщица !… / Автор: m_space /