Стъпвам в твойте калдъръмени постели,
мълча и слушам пулса ти бунтовен…
И ми се плаче – въглени недогорели
в юнашка люлка спомнят – кървав глас народен…
Вдишвам жадно, искам да усетя
онзи трепет, с който сърцата са летели,
и бранили до смърт вяра и милели
за родното,
да, този трепет искам да усетя…
И няма, няма край духът ти възрожденски…
И въздуха е чист,
запели са лозниците…
Но ми се плаче…
Срам ме е, защото днес сме слепи,
безверни и безродни…
Срам ме е, Копривщица !…
/ Автор: m_space /