Като посочиш леглото си, кажи:
Владико Човеколюбче!
Дали това легло не ще ми бъде гроб, или отново ще просветиш душата ми с утрешния ден?
Ето, пред мен лежи гробът, пред мен е смъртта.
Боя се, Господи, от Твоя Съд и от нескончаемите мъки, ала не преставам да върша зло,
не преставам да прогневявам Тебе моя Господ Бог, и Пречистата Твоя Майка,
и всички небесни сили, и моя свят Ангел Пазител.
И зная, Господи, че съм недостоен за Твоето човеколюбие, а съм достоен за всяко осъждане и мъка.
Но, Господи, искам или не искам, спаси ме.
Защото ако праведника спасиш — това не е нещо велико,
и ако чистия по сърце помилваш — в това няма нищо дивно,
защото такива са достойни за Твоята милост.
Но над мене, грешния, покажи колко дивна е милостта Ти, в това покажи Твоето човеколюбие — да не надмогнат моите зли дела Твоята неизказана благост и милосърдие;
и както Ти искаш, така постъпи с мене!
Просвети очите ми, Христе Боже, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „надвих му“!
http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/vecherni.htm , Из „Православен молитвослов“, Вечерни молитви /