-
„Пустинно“
/ m_space / Пустинно тихо е, когато стоя, а трябва да вървя, мълча, а трябва да говоря.. Пустинно тъжно е, когато край мене хиляди жужат, а няма кой да е опора… Пустинно глухо е, когато се отронват старите надежди и на ъгъла разбираш, че е късно да се върнеш, да прогледнеш.. Пустинно нужно е да имаш жажда, но за живата вода – и след дълги, морни скитания да отпиеш през сълзи от радостта.
-
След тежък ден не се говори
/ Автор: Е. Стоянова / Не стой до мен. Ще си поплача. Минута-две… И ще съм същата. Не питай! Няма да ти кажа. Не знам защо трeперят пръстите. Изчакай ме. Ще дойда скоро. Навън усмивки ще крадем… Ела със мен да видим хората, а после вкъщи ще се приберем. Разбита съм. Не гледай скришно. Полепнала съм в твоите очи. В такъв момент аз само пиша. Говориш ли? На мен ми се мълчи! След тежък ден не се говори. След тежък ден те имам истински. Ако си тук, когато се повтори. Ще знам, че тук ще бъдеш винаги.
-
„Копенеж“
/Автор: Блага Димитрова/ Не закриляна да съм, а окрилена. Не загърната, а с дух разгърнат цял. Не зад нечий гръб, на завет приютена, а до рамо срещу вятър завилнял.
-
Благодарствена молитва за всяко Божие благодеяние
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Боже на всяко милосърдие и щедрости! Твоята милост е безгранична и човеколюбието Ти – неизмерима дълбочина. Със страх и трепет, като недостойни раби, смирено принасяме благодарност на Тебе, добросърдечния, за благодеянията, които си ни сторил. Славим Те, хвалим, възпяваме и величаем като наш Господ, Владика и благодетел и падайки пред Тебе, пак Ти благодарим за Твоето безсмъртно и неизказано милосърдие. Смирено Те молим, милосърдни Господи, както сега си благоволил да изпълниш молбите на нас, Твоите раби, така и за напред сподоби да получат Твоите благодеяния всички верующи, които преуспяват в любовта си и във всякакви добродетели. Избавяй, милостиви Боже, от всякакво зло обстоятелство Твоята света…
-
Да гледаш хората в очите
/ Автор: Елеонора Гаджева / Скоро попаднах на информация, която за мен беше доста притеснителна. Авторът на статията споделяше как съвременните хора все повече губят умението си да общуват с околните. Става въпрос за традиционния начин на общуване, при който се срещаш с приятели на кафе и с часове си говорите за нещата, които са ви били интересни, за последния хубав филм, за най-новата книга на пазара… Материалът продължаваше как все по-често по време на разговор не слушаме събеседника си, не се интересуваме от неговата история, а бързаме да разкажем за себе си. Когато говорим, избягваме да гледаме събеседника си в очите, разглеждаме обстановката, обръщаме внимание на незначителни неща като…
-
Привидно
/Автор: karandash/ Искам тихо да дойдеш… като мъдра река, пропътувала залези и прегръдки стаени. Отвори непринудено тази скрита врата, до която не стигнаха пипалата на времето. Отвори я привидно – като сложна игра, от която не знаеш какво ще спечелиш, проиграй ме настръхнало на ръба на деня и на прага на нощите, от които ме вземаш. Аз съм тежък залог – с непривична цена и с привидно възможна за сбъдване цялост, но когато ме губиш, ще усещаш вина към парчетата истина, във които ме няма. Не тъгувай привидно… даже тази тъга е награда за лятото, от което избягах. Потърси световете на ръба на деня или някъде в нощите, из които…
-
Момичето с цветята
/ автор: karandash / В онази прихлупена къща на хълма, далеч от безумната градска гълчава, живее момиче – май доста от дълго. И виждам я често, когато минавам. На тихо проскърцваща лятна веранда тя гледа цветя – цяла пъстра градина, и там, сред цветята – макар да е странно, очите й вечно са в цвят с друго име. Напролет, когато от тежката шапка на люляка ситният дъжд се процежда, очите й блесват в лилаво на капки и целият свят виолетов изглежда. А лятото, щом топлината узрее в огънати клони с черешови мисли, очите й стават с цвета на безвремие и всичко край мен в нова вечност увисва. Чак в късната…
-
С пожелание за прекрасен ден!
-
За любовта и верността
Тези събития са се случили на околовръстното шосе на гр. Толиати, на улица «За южное Шоссе», по посока Автозавода и трасе М5. През 1995г. жителите на града забелязали на въпросния път куче – Немска овчарка. То винаги било на едно и също нясто, хвърляйки се кум преминаващите автомобили, но не към всички, а само към тези от определена марка. Слуховете плъзнали по града много бързо, което в последствие предизвикало и голямия гражданския интерес. Жителите на града се заинтересовали по подробно, и разбрали, че лятото на 1995 г. недалеч от мястото на кучето е станала автомобилна катастрофа между два леки автомобила. Според официалната версия автомобил с вишнев цвят се е забил…
-
„ВИНОВНИЯТ“
/ Автор: Валери Петров / Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го в колата и далеч от квартала го пуснах навънка и дадох газ. Беше ми тежко, но повтарям пак лаеше страшно нямаше как! И ето след седмица нещо драска вратата, нещо чука с опашка, скимти и квичи, нещо ми скача върху рамената, нещо ме лиже със сълзи в очи! Мръсен и кален, отслабнал и жален, с една рана дълбока отстрана на хълбока търка се в мене и гледам го аз, слушам, разбирам му кучия глас. – Господарю – той каза – господарю любими, от сърце ти се моля, вината прости ми! Аз съм…