„Мамите миришат на цунки и букви…“ (Данаил – по време на приказка за лека нощ)
„Кога ще ми посветиш стихотворение?“ (Данаил – на 17 г. )
Свърших приказките, почнах притчите –
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане –
дете до дете.
Написал в профила си: „Обичам мама.“ –
кратко представяне…
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина –
от кръв до праг
пътят е жилав…
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
..Учим се един друг на прощаване –
той мене повече –
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане –
мамите вече на цунки и букви
не миришат…
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното –
добре, че има ръчичка свята –
да ги завърне.
…Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря –
ако не се изпират лекетата –
ще го повторя…
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
…Мога сто тома стихотворение
да ти напиша –
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка –
стига ми в буря да ти е копчето…
Буква.
И цунка.
Автор: © Мая Дългъчева
Източник: http://www.sibir.bg