/ Автор: Людмила Болярска/ И не детето в нас допуска грешки. То рядко се обърква и греши. Пораслият в нас стърчи нелепо. И често търси длан да продължи. Стои и се оглежда за посока. И крачките замислено брои. Вървежът бърка с полет нависоко. От изненада дълго го боли… Докосне ли с ръката си, ръката – затоплена от детското сърце, ще види пътя не разбит и кратък… Последвайте го. Знае накъде.

„Подходящият момент е всеки момент, на който все още имаме щастието да се радваме.“