/ Автор: Людмила Болярска/
И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.
Пораслият в нас стърчи нелепо.
И често търси длан да продължи.
Стои и се оглежда за посока.
И крачките замислено брои.
Вървежът бърка с полет нависоко.
От изненада дълго го боли…
Докосне ли с ръката си, ръката –
затоплена от детското сърце,
ще види пътя не разбит и кратък…
Последвайте го. Знае накъде.
