Е, сине, ще ти кажа: Животът ми не бе кристална стълба. Стърчаха гвоздейчета и трески, и преобърнати дъски, и на места лъщеше пода — без килим. Но независимо от всичко, това бе непрекъснато изкачване: достигахме площадки за почивка, забивахме зад ъглите, а някога вървяхме в мрака — където не достига светлина. Така че, моето момче, не се обръщай и не прекрачвай назад по стъпалата, защото ще откриваш, че е ужасно трудно. Не падай — аз все още продължавам, все още се катеря, а и за мен животът не бе кристална стълба. / Автор: Даниела Кенеди , из кн. “ Пилешка супа за душата“/