Тези събития са се случили на околовръстното шосе на гр. Толиати, на улица «За южное Шоссе», по посока Автозавода и трасе М5. През 1995г. жителите на града забелязали на въпросния път куче – Немска овчарка.
То винаги било на едно и също нясто, хвърляйки се кум преминаващите автомобили, но не към всички, а само към тези от определена марка. Слуховете плъзнали по града много бързо, което в последствие предизвикало и голямия гражданския интерес.
Жителите на града се заинтересовали по подробно, и разбрали, че лятото на 1995 г. недалеч от мястото на кучето е станала автомобилна катастрофа между два леки автомобила. Според официалната версия автомобил с вишнев цвят се е забил челно в друг автомобил. В купето на вишневата кола са се намирали кучето и неговите стопани – млада двойка (съществува версия, че са били младоженци). Момичето загинало на място, а мъжът в тежко състояние бил транспортиран до болница, където след два часа умира. Като по чудо оживява само кучето. Неговото име остава неизвестно, затова хората го нарекли «Верный»(верен) или <<костик>> (умалително – ласкателно от Константин, което в превод от гъцки означава <<постоянен>> <<верен>> ).
Правени са опити от хора кучето да бъде прибрано в домът им, но нито един такъв опит не е завършил с успех. То винаги се завръщало обратно, очаквайки с нетърпение срещата със своите стопани. И в сняг, и в дъжд, по всяко време на годината то неизменно се намирало на това място. От съчувстващите граждани приемал само храна. Винаги очаквал и бягал редом до всички автомобили с вишнев цвят. Всеки който е пътувал по какъвто и да е повод в <<стария>> или <<нов>> град винаги е виждал Константин да бяга по обичайния маршрут, или да отдъхва на тревата край пътя. Гражданите на Толиати много заобикнали кучето и превърнали историята му в <<жива легенда>>.
През 2002г. кучето умира. Намерили го в гората. Плъзнали слухове, че бил сгазен от камион <<Камаз>>, шофьорът на който изплашен от гнева на хората е скрил тялото му в новоградската гора, опитвайки се да скрие уликите и да избяга от отговорност. Но следи от насилствена смърт не били открити и тези твърдения останали непотвърдени. Костик е починал от своята естествена смърт. По скоро, сам е отишъл в гората за да умре. Кучетата често си тръгват предчувствайки смърта, за да не умрат пред очите на своите стопани. Затова и <<верния>> е отишъл в гората, за да не може собственикът му да го види мъртъв, когато се върне. Кучето е било сигурно: Рано или късно стопанинът му ще се завърне за него. Не може да не дойде. И затова го е чакал до последно…
–
А после започнала друга история, но главната роля в нея вече играели хората. Обикновените хора.
Като за начало поставили на пътя надпис: <<Кучето, което ни научи на любов и преданост>>. Плакатът постоянно бил повреждан от вятъра. Тогаз общественоста на Толиати излязла с инициатива – на <<Верния>> да бъде издигнат бронзов паметник.
Две години след смърта му той бил готов. На него имало надпис: “ Паметник На преданноста“. Бил поставен на пресечката на Южното шосе и улица Лев Яшин.
Макар, че ако се замислим, този паметник не е толкова за кучето, колкото за хората. За да помнят.
Били събрани 250 000. Стигнали! Склуптурът Олег Клюев изваял от бронза куче, и по неговите думи: „Всичко което съм се опитал да въплатя в моята работа, е точно това – безграничната преданост“.
По замисъл на автора, изваяното от бронз куче „се взира в далечината с поглед изпълнен с надежда“
Паметникът е открит през 2003г. в деня на гр. Толиати. Склуптурата е висока метър и половина, поставена на гранитен постамент така, че преминаващите по Южно шосе да остават с впечатление, че кучето извръща глава след преминаващите край него автомобили -паметник на куче, чиято преданост и вярност се превърна в легенда.
/ Източник: http://forum.bsv.bg/viewtopic.php?f=6&t=38 /