-
Привидно
/Автор: karandash/ Искам тихо да дойдеш… като мъдра река, пропътувала залези и прегръдки стаени. Отвори непринудено тази скрита врата, до която не стигнаха пипалата на времето. Отвори я привидно – като сложна игра, от която не знаеш какво ще спечелиш, проиграй ме настръхнало на ръба на деня и на прага на нощите, от които ме вземаш. Аз съм тежък залог – с непривична цена и с привидно възможна за сбъдване цялост, но когато ме губиш, ще усещаш вина към парчетата истина, във които ме няма. Не тъгувай привидно… даже тази тъга е награда за лятото, от което избягах. Потърси световете на ръба на деня или някъде в нощите, из които…
-
Момичето с цветята
/ автор: karandash / В онази прихлупена къща на хълма, далеч от безумната градска гълчава, живее момиче – май доста от дълго. И виждам я често, когато минавам. На тихо проскърцваща лятна веранда тя гледа цветя – цяла пъстра градина, и там, сред цветята – макар да е странно, очите й вечно са в цвят с друго име. Напролет, когато от тежката шапка на люляка ситният дъжд се процежда, очите й блесват в лилаво на капки и целият свят виолетов изглежда. А лятото, щом топлината узрее в огънати клони с черешови мисли, очите й стават с цвета на безвремие и всичко край мен в нова вечност увисва. Чак в късната…
-
С пожелание за прекрасен ден!