/ Автор: Елеонора Гаджева /
Скоро попаднах на информация, която за мен беше доста притеснителна.
Авторът на статията споделяше как съвременните хора все повече губят умението си да общуват с околните.
Става въпрос за традиционния начин на общуване, при който се срещаш с приятели на кафе и с часове си говорите за нещата, които са ви били интересни, за последния хубав филм, за най-новата книга на пазара… Материалът продължаваше как все по-често по време на разговор не слушаме събеседника си, не се интересуваме от неговата история, а бързаме да разкажем за себе си.
Когато говорим, избягваме да гледаме събеседника си в очите, разглеждаме обстановката, обръщаме внимание на незначителни неща като облеклото на хората на съседната маса или колите навън… бързо губим интерес към това, което се обсъжда, и грубо сменяме темата.
Поведение, което граничи с това на закоравял егоцентрик, смяташ себе си за център на вселената и всичко останало. Първата ми реакция беше, да, хората са толкова забързани в решаване на ежедневни проблеми и обременени от неспособността да контролират собствения си живот.
Толкова са задръстени от информация, голямата част от която е абсолютно ненужна, че не им остава време да проведат обикновен разговор. След това обаче си казах, не е ли това поредното доказателство, че все повече губим умението си да общуваме пълноценно.
За сметка на това сме все по-добри в общуването с неодушевени предмети като компютъра или телевизора. Защото замисли се колко пъти през тази седмица си пренебрегнал неформален разговор с някой колега в офиса заради това да седнеш на компютъра да си провериш пощата или да влезеш във Facebook, за да видиш колко човека са ти писали от вчера или какви снимки са качени.
Колко пъти тази седмица си говорил с партньора си или си разказал приказка на детето си заради това да гледаш телевизия, където ти разказват за поредното убийство на млад човек или те убеждават, че проблем с боклука в София няма. Колко от историите, които тази седмица са ти разказали твоите приятели, си запомнил и колко от тях са те накарали да си дадеш сметка, че всъщност ние сме социални същества и в основата на това е именно пълноценното общуване помежду ни.
Идеята да погледнеш приятел в очите и да видиш там подкрепата,
от която се нуждаеш, е нещо, от което все още не бива да се отказваме.
/Публикация на: http://zahorata.com/