Не стой до мен.
Ще си поплача.
Минута-две…
И ще съм същата.
Не питай!
Няма да ти кажа.
Не знам защо
трeперят пръстите.
Изчакай ме.
Ще дойда скоро.
Навън усмивки
ще крадем…
Ела със мен
да видим хората,
а после вкъщи
ще се приберем.
Разбита съм.
Не гледай скришно.
Полепнала съм
в твоите очи.
В такъв момент
аз само пиша.
Говориш ли?
На мен ми се мълчи!
След тежък ден
не се говори.
След тежък ден
те имам истински.
Ако си тук,
когато се повтори.
Ще знам, че тук
ще бъдеш винаги.