/ m_space /
Пустинно тихо е, когато
стоя, а трябва да вървя,
мълча, а трябва да говоря..
Пустинно тъжно е, когато
край мене хиляди жужат,
а няма кой да е опора…
Пустинно глухо е, когато
се отронват старите надежди
и на ъгъла разбираш, че е късно
да се върнеш,
да прогледнеш..
Пустинно нужно е да имаш
жажда, но за живата вода –
и след дълги, морни скитания
да отпиеш през сълзи от радостта.