/ Автор: Ясен Ведрин / Аз не искам да бъдеш прелистен роман със затворена страница в края. Днес протягам ти своята искрена длан и не спирам за теб да мечтая. По ръцете ти бели радостта ще чета – да намирам утеха и смисъл. Знам, че ангел небесен, дошъл през нощта, редовете във теб е написал. Не с писалка и молив, а със звездния прах, който сипе се бляскав, вълшебен. На звездите щастливи той е светлият смях. Онзи лъч, че оставам потребен… Аз не искам да свършвам този прочит докрай! Тръгвам… Нека поне те прегърна! Още малко от своята радост ми дай! Смях от ангел… Преди да се върна…