-
Да успееш…
„Да се смееш често и много; да печелиш уважението на интелигентните хора и привързаността на децата; да заслужиш оценката на честните критици и понесеш предателството на фалшивите приятели; да цениш красотата, да намираш най-доброто в другите; да оставиш света мъничко по-добър, без значение дали с едно здраво дете, едно посадено дърво или с едно подобрено социално състояние; да знаеш, че дори само един живот е дишал по-леко, защото си живял ти. Ето това значи да си успял. “ / Ралф Уолдо Емерсън /
-
Човекът
/ Автор: Шандор Петьофи, превод: Атанас Далчев / По-смешно от човека няма – така надменността му е голяма! Той хули със уста света жестоко, а нос е вирнал толкова високо, че да оре небето май жадува. Човеко горд, с какво се ти надуваш?! От мигането на окото по-кратък ти е, драги мой, живота. На люлките си пелените хванал с едната си ръка, а с другата савана, като насъне дните си минуваш. Човеко горд, с какво се ти надуваш?! През този миг, какво ти можеш стори? Да покоряваш с меч земи и хора? Страхливецът се само покорява, а мигар над страхливци власт е слава? От нея трябва ти да се срамуваш.…
-
Светът е за двама
/ текст: Димитър Точев / Не заспивай когато умират звезди! Не заспивай! Светът е за двама! Уморен, той безсънно за теб ще следи даже мен да ме няма! Не сънувай очите на други! Не смей! Не сънувай! Светът е за двама! Той звезда ще намери за тебе да грей, даже мен да ме няма! Не обричай сърцето за обич на друг! Не обричай! Светът е за двама! Той за теб ще намери жарава от юг, даже мен да ме няма! Не обичай, дори и усетила зов! Не обичай! Светът е за двама! Той в пръстта ми дори ще открие любов, даже мен да ме няма! Не посрещай зората без обич…