/ Автор: Шандор Петьофи,
превод: Атанас Далчев /
По-смешно от човека няма –
така надменността му е голяма!
Той хули със уста света жестоко,
а нос е вирнал толкова високо,
че да оре небето май жадува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!
От мигането на окото
по-кратък ти е, драги мой, живота.
На люлките си пелените хванал
с едната си ръка, а с другата савана,
като насъне дните си минуваш.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!
През този миг, какво ти можеш стори?
Да покоряваш с меч земи и хора?
Страхливецът се само покорява,
а мигар над страхливци власт е слава?
От нея трябва ти да се срамуваш.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?
И ако, да речем, спечелиш име,
то ще изчезне с теб неудържимо
или до гроба с близки и познати
подобно вярно псе ще те изпрати
и там ще пукне като погладува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?
Кому ще завещаеш свойта слава?
Народът ти – той вечен не остава.
Страната му – тя също ще умре,
море била, ще стане пак море.
Дори Земята няма да векува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!