-
„Планината“
/ автор: Александър Белчев / (на новите ми приятели) Тя те чака търпеливо с Изпитите си нелесни: с целия товар по себе си да запазиш равновесие. Лоша мисъл ако мерне – с дъжд и вятър те облива и безмилостно наказва всяко стъпване накриво. Но когато й докажеш верността си – без остатък, вдига отведнъж мъглите и те гледа с езерата. И когато си далече, Планината се сбогува с думи простички: – Човече! Вече знаеш колко струваш!…
-
„Още можеш да вървиш напред!“
„Ще ти дам моите очи, за да видиш това, което не виждаш – енергията и радостта в това да улавяш усмивките около себе си. Казвай си да, винаги да и ще успееш да полетиш – там където знаеш; там, където желаеш – без онази тежест на сърцето си.Скрий облаците на тази зима, която те наранява; излекувай раните си. И ще видиш, че още можеш да се смееш, че още можеш да вървиш напред.” / Из песента: „Nei giardini che nessuno sa“ /
