/ автор: Александър Белчев /
(на новите ми приятели)
Тя те чака търпеливо
с Изпитите си нелесни:
с целия товар по себе си
да запазиш равновесие.
Лоша мисъл ако мерне –
с дъжд и вятър те облива
и безмилостно наказва
всяко стъпване накриво.
Но когато й докажеш
верността си – без остатък,
вдига отведнъж мъглите
и те гледа с езерата.
И когато си далече,
Планината се сбогува
с думи простички: – Човече!
Вече знаеш колко струваш!…
