„Да се смееш често и много; да печелиш уважението на интелигентните хора и привързаността на децата; да заслужиш оценката на честните критици и понесеш предателството на фалшивите приятели; да цениш красотата, да намираш най-доброто в другите; да оставиш света мъничко по-добър, без значение дали с едно здраво дете, едно посадено дърво или с едно подобрено социално състояние; да знаеш, че дори само един живот е дишал по-леко, защото си живял ти. Ето това значи да си успял. “ / Ралф Уолдо Емерсън /

/ Автор: Шандор Петьофи, превод: Атанас Далчев / По-смешно от човека няма – така надменността му е голяма! Той хули със уста света жестоко, а нос е вирнал толкова високо, че да оре небето май жадува. Човеко горд, с какво се ти надуваш?! От мигането на окото по-кратък ти е, драги мой, живота. На люлките си пелените хванал с едната си ръка, а с другата савана, като насъне дните си минуваш. Човеко горд, с какво се ти надуваш?! През този миг, какво ти можеш стори? Да покоряваш с меч земи и хора? Страхливецът се само покорява, а мигар над страхливци власт е слава? От нея трябва ти да се срамуваш.…

/ Автор: Ясен Ведрин / Аз не искам да бъдеш прелистен роман със затворена страница в края. Днес протягам ти своята искрена длан и не спирам за теб да мечтая. По ръцете ти бели радостта ще чета – да намирам утеха и смисъл. Знам, че ангел небесен, дошъл през нощта, редовете във теб е написал. Не с писалка и молив, а със звездния прах, който сипе се бляскав, вълшебен. На звездите щастливи той е светлият смях. Онзи лъч, че оставам потребен… Аз не искам да свършвам този прочит докрай! Тръгвам… Нека поне те прегърна! Още малко от своята радост ми дай! Смях от ангел… Преди да се върна…