-
Нищо друго няма значение…
„За тези, които може да са на другия край на света, но все едно са до теб всеки ден!..“ И нищо друго няма значение!…
-
…в бурята
„…Ти стоиш до мен във бурята. Не е нужно да те виждам. Няма ги и думите не е нужно да ги има… И без значение е ужаса, трясъците по прозорците. Ти стоиш до мен във бурята и ми стига – за спокойствие…“ /автор: m_space/
-
„Вие в кой списък сте ?.. „
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка. – Кой иска тази банкнота? Всички вдигнали ръце. -Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета. -Кой я иска сега? Пак всички ръце се вдигнали. -А ако направя така…Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана. -А сега? Кой я иска? Отново всички. Тогава той започнал: -Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме…
-
Твоята молитва за другия човек
„Някой казал на стареца, че се старае с гореща вяра да съсредоточи ума си в сърцето и да се моли дори и за другите, но нищо не се получава. Старецът обясни: “Това е външно усилие. Когато направиш болката на другия човек своя, тогава няма да са необходими никакви разсъждения. Ще те боли сърцето и молитвата ти ще стане сърдечна. Твоята молитва за болния ще помогне само тогава, когато той поиска да стане по-добър.” / Старецът Паисий Светогорец / / Из кн. „Да превърнеш чуждата болка в своя“ http://sveta-gora-zograph.com/books/Bolca/book.pdf
-
Добрият пример: 20 години детски православен лагер в Хаджидимовски манастир
Снимки и видео: Неврокопска св. митрополия статия: Познание-Бг В манастир ”Св. вмчк Георги Победоносец“, град Хаджидимово вече 20 години се организира детски летен православен лагер. С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Господин г-н Натанаил и с подкрепата на Неврокопска св. Митрополия началото на детския православен лагер е поставено през лятото на 1994 година, когато за първи път деца от епархията летуват в манастира. Първи преподаватели и възпитатели са студенти от Богословския факултет към Софийския университет. В самото начало стартират две смени с продължителност 14 дни. Поради големия интерес и желание от страна на родители и деца броят на смените се увеличава и днес се провеждат по шест десетдневни смени,…
-
„Добрите хора“
“ Добротата е навсякъде в нашето ежедневие – признак, че вярата властва чрез обикновените неща – навсякъде, където грозното изгаря и блесва благостта. Даже във време на слонска суета и алчност не е нужно човек да търси дълго, за да намери лагерните огньове на добрите хора. “ / Гарисън Кейлър /
-
Не ти трябва да разбираш…
/Aвтор Caribiana / Не ти трябва да разбираш… Няма никаква логика в мен. Само дъга, на възел завързана. Букет от кокичета, вместо сърце – вечно към някаква пролет си бързам. Хрумват ми люляци. Насред снега. Рисувам звезди по обед в тревите. Нощем отказвам изобщо да спя – в твоите сънища идвам да скитам. Зная езика на сините птици. Мога да шия криле от коприва. (А някой преди съшиваше ризи. Обаче на мене криле ми отиват.) Така, че не бързай. Не знаеш кога ще опаря дланта ти и ще литна високо. Аз нямам логика. Само дъга. Който иска да плува – скача в дълбокото. Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com
-
Попитай звездите…
/Aвтор Caribiana / Опитомих си всичките звезди. И даже вече могат да говорят. Разказват приказки на голите липи и котетата в тъмните дворове. На мен ми сплитат люлка от сияния в която подслонявам си съня. А после ме завиват със мълчание, преди във изгрева да догорят. Опитомих си всичките звезди. Познавам ги по име вече даже. Отдавна си говорим с тях на ТИ. Попитай ги за мен. Ще ти разкажат… 🙂 Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/
-
„Богатството“
„Богатството не е в това, което имаме, а в това, без което не можем!!“ /Имануел Кант/
-
Колко слънца ще ти трябват, да знаеш…
/Aвтор Caribiana / Като зимно море съм. Крада бреговете си. Пълня шепи със блясък, а пък то – песъчинки. И разпенвам сърдито солените вечности с водораслени пръсти. Преди да затихна. Натежават гърдите ми от черупки на миди. Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките. Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите. И се уча да бъда, като себе си ничия. Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали. Как се стопля море? Ще имаш ли сили? Помисли си добре. Помисли и не бързай… Аз съм тихо море. В най-студената зима. / Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/