/Aвтор Caribiana / Като зимно море съм. Крада бреговете си. Пълня шепи със блясък, а пък то – песъчинки. И разпенвам сърдито солените вечности с водораслени пръсти. Преди да затихна. Натежават гърдите ми от черупки на миди. Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките. Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите. И се уча да бъда, като себе си ничия. Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали. Как се стопля море? Ще имаш ли сили? Помисли си добре. Помисли и не бързай… Аз съм тихо море. В най-студената зима. / Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/

(Автор: Уилям Шекспир, превод: Валери Петров) Един се хвали с ловкост и успехи, със сила друг, а трети със предци Един с богатства, почести и дрехи, а друг със хрътки, ястреби, жребци. И всеки има по едно пристрастие и всеки нещо повече цени. Но другаде се крие моето щастие, не в кучета, богатство и жени. От всеки род и всякакви успехи по – скъпа ми е твоята любов, по – ценна е от скъпоценни дрехи по – весела от пиршества и лов. Аз имам теб! Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк!