/Aвтор Caribiana /
Като зимно море съм. Крада бреговете си.
Пълня шепи със блясък,
а пък то – песъчинки.
И разпенвам сърдито солените вечности
с водораслени пръсти. Преди да затихна.
Натежават гърдите ми от черупки на миди.
Нямам перли отдавна, раздадох ги всичките.
Преповтарям си стихове. С гласовете на рибите.
И се уча да бъда, като себе си ничия.
Не докосвай водите ми. Почти са замръзнали.
Как се стопля море? Ще имаш ли сили?
Помисли си добре. Помисли и не бързай…
Аз съм тихо море. В най-студената зима.
/ Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/