/Aвтор Caribiana /
Не ти трябва да разбираш…
Няма никаква логика в мен.
Само дъга, на възел завързана.
Букет от кокичета, вместо сърце –
вечно към някаква пролет си бързам.
Хрумват ми люляци. Насред снега.
Рисувам звезди по обед в тревите.
Нощем отказвам изобщо да спя –
в твоите сънища идвам да скитам.
Зная езика на сините птици.
Мога да шия криле от коприва.
(А някой преди съшиваше ризи.
Обаче на мене криле ми отиват.)
Така, че не бързай. Не знаеш кога
ще опаря дланта ти и ще литна високо.
Аз нямам логика. Само дъга.
Който иска да плува – скача в дълбокото.
Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com