/Aвтор Caribiana /
Опитомих си всичките звезди.
И даже вече могат да говорят.
Разказват приказки на голите липи
и котетата в тъмните дворове.
На мен ми сплитат люлка от сияния
в която подслонявам си съня.
А после ме завиват със мълчание,
преди във изгрева да догорят.
Опитомих си всичките звезди.
Познавам ги по име вече даже.
Отдавна си говорим с тях на ТИ.
Попитай ги за мен.
Ще ти разкажат… 🙂
Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/