Какво са постигнали хората днес

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец,
Из кн.“С болка и любов за съвременния човек“ /

Хубаво нещо е културата, но за да принася полза, трябва да се “култивира” и душата, в противен случай е катастрофа. Свети Козма Етолийски е казал: “От учените ще дойде злото” [Това пророчество на свети Козма се отнася до учените и грамотни хора, които нямат страх Божий – б. изд.] . Въпреки че науката е напреднала толкова много и е отбелязала големи постижения, при все това с откритията, които правят, за да помогнат на света, без да разбират, разрушават света. Бог е оставил човека да върви според своя си разум, тъй като не слуша Бога и тъй си троши главата. Човекът сам се унищожава с това, което създава.
Какво постигнаха хората на 20 век със своята култура! Подлудиха света, замърсиха атмосферата и всичко. Ако колелото излезе от оста, продължава да се върти, но безцелно. Така също и хората, когато се отклонят от божествената хармония, започват да се мъчат! Някога хората се измъчваха от войната, днес се измъчват от цивилизацията. Тогава бягаха от градовете в селата заради войната и с една нива преживяваха. Сега ще избягат от градовете заради цивилизацията, понеже няма да могат да живеят вече в градовете. Тогава войната носеше смърт, а сега цивилизацията носи болест.
– Отче, защо толкова много се разпространи раковото заболяване?
– Ами Чернобилската катастрофа и другите подобни донесоха това. От там е. Изобщо, това, което правят хората… Колко осакатени има! Кога хората са били толкова болни? Някога не бяха така. Сега, което и писмо да отворя, или раково заболяване, или психическо заболяване, или инсулт, или разделени семейства – това ще видя. Преди ракът се срещаше рядко. Тогава животът беше естествен. Друг е въпросът какво Бог допускаше да се случи. Човек се хранеше с естествени храни и си беше здрав-здравеничък. Плодове, лук, домати, всичко беше чисто. А сега дори и тия природни храни убиват човека. Онези, които се хранят само с такива храни, претърпяват по-голяма вреда, защото всичко вече е замърсено. Ако и преди беше така, аз щях млад да си умра, защото като монах ядях това, което имаше в градината: праз, марули, лук, зеле, все такива храни и си бях много добре. Сега ги пръскат, торят. Какво ядат днес хората? Стресът и изкуствените храни довеждат до болест. Светът се погубва, използвайки безразсъдно науката.
– Отче, как преди хората са издържали повече в духовни подвизи и аскеза и са били по-здрави? Помагали ли са им храните?
– Да, защото храните тогава са били чисти. Това няма нужда изобщо да се обсъжда. А освен това са яли всичко узряло. Сега събират всичко още недоузряло, за да не се развали, и го оставят в хладилници. Събират всичко зелено-зелено и го оставят да зрее в хладилника. Докато преди плодът узряваше, падаше под дървото или щом го хванеше, той ти се откъсваше в ръката. Но освен че се хранеха с добра, здравословна храна – хляб и масло или прясно мляко, това за детето беше здрава храна – хората упражняваха и умовете си и разбираха, когато пострадат нещо, дали това е от храната. Днес и храните са изкуствени, пък и хората не упражняват умовете си.
И колко от нещата, които прави днес човекът, са негодни. Малко по малко изоставят вълната. Трудно е намериш вече вълнена фанела, която да задържа потта. Слагам една вълнена блуза и веднага разбирам дали в нея има синтетика, защото не мога да си поема въздух, обхваща ме задух, не мога място да си намеря! И смятат това за по-здраво, по-добро! Считат го за напредък! Но може ли това да е добро за здравето? Така както ги правят днес, нещата не са здравословни. А пишат на етикета “чиста, девствена вълна”! А биха намерили и други, още по-чисти думи, за да правят реклама! Днес гледаме овце само за месо, тъй като си правим вълна от петрол. А копринените буби казват: “Щом искате по-добра коприна, направете си я вие”!

Източник: http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1032

Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“ /

Ето и линк към цялата книга http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html

About the author