Автор: Старецът Паисий Светогорец,
Из кн.”С болка и любов за съвременния човек”
– Отче, защо днес хората толкова много се мъчат?
– Защото избягват труда. Комфортът, удобствата ги разболяват и мъчат. В наше време удобствата са оглупили хората. Тази изнеженост днес носи и многото болести. Някога какво теглеха хората само, за да овършеят житото! Колко труд хвърляха, но и колко вкусен беше хлябът! Къде ти, да видиш някъде захвърлен хляб! Ако човек намереше някое парченце, вдигаше го и го целуваше. Които са преживели окупацията, виждат парче хляб и го слагат настрана, а другите го хвърлят, не разбират цената му. Хвърлят къшеи хляб на боклука, не го ценят. Повечето хора не казват нито едно “Слава Тебе Боже”, за благата, които Бог дава. Днес всичко става лесно, без труд.
Лишението много помага на хората. Когато бъдат лишени от нещо, тогава могат да го оценят. Онези, които съзнателно, разумно, със смирение се лишават от нещо заради любовта Христова, усещат духовна радост. Ако примерно някой каже: “Днес няма да пия вода, защото еди-кой си е болен. Боже мой, не мога да направя нищо повече”, и извърши това, тогава Бог ще го напои не с вода, а с духовна лимонада, с божествено утешение. Страдащите хора са много благодарни, ако някой им окаже и съвсем незначителна помощ. А някое разглезено богаташко дете – макар и родителите му да изпълняват всичките му капризи, то пак няма да е доволно от нищо. Може всичко да има и пак да е нещастно, да му е крив целият свят. Докато, други деца, горките, и за най-малката помощ изпитват голяма благодарност. Ако се намери някой приятел да им плати пътните разходи до Света Гора, колко са благодарни и на него, и на Христа! Много богаташки деца казват: “Всичко имаме, защо да имаме всичко?” Недоволни са от това, че си живеят доволно, вместо да благодарят на Бога и да помогнат и на някой беден! Това е най-голямата неблагодарност! Чувстват празнота, защото не им липсва нищо материално. Обвиняват дори родителите си, че им предлагат всичко наготово и после бягат от къщи, и обикалят с по една раница на гърба. И родителите им дават пари, за да им се обаждат по телефона, та да не се притесняват, а ония си остават безразлични. И накрая пак родителите тръгват да ги търсят.
Едно момче имаше всичко, но от нищо не беше доволно. Тайно избяга от дома и спеше по влаковете, за да се поизмъчи. А беше от добро семейство! А ако си имаше една работа и преживяваше от собствения си труд и пот, тогава трудът му би имал смисъл и то щеше да е удовлетворено, и щеше да славослови и Бога.
Болшинството хора днес нямат лишения, затова нямат и любочестие. Ако човек не се труди, не може да оцени и труда на другите. Какъв смисъл има например да търсиш някаква удобна и лесна работа, да заработваш добри пари, а след това да търсиш от какво да се измъчиш? Ето и шведите, които за всичко получават помощи от държавата и не се трудят, обикалят по улиците. Трудът им отива на вятъра, чувстват смут и тревога, защото духовно са дерайлирали – както колелата, когато излязат от оста, се движат по пътя безцелно и накрая завършват в пропастта.
Източник:
http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1228
Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ” /
Ето и линк към цялата книга http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html