/ автор: В. Урумова / Тя е само добро намерение още. И повод за шумни наздравици. Пъстра картичка някъде в пощата. Настроение за празник. Тя все още е само желание да се надигна на пръсти. Тя е толкова чиста и толкова праведна, колкото си я измислям. И какво от това, че след утре ще порасне по-бързо от вятър. Нека бъде внезапно добра. Като очи на приятел. Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=101619

По повод хиротонията на Мелнишки епископ Серафим, 18 декември 2011 г. текст: www.poznanie-bg.com снимки: Българска Патриаршия http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=57412 Отвикнахме да се радваме (напоследък и не само…) Оправдаваме се с горчилките на деня, икономическа криза, крахове на фондовите борси, дупки по улиците, задръствания. Ще намерим и още причини…Стига ни да ги търсим извън себе си. Сами си направихме живота сложен, забързан, изнервен и тягостен. Ходим навъсени, тъжни и сърдити, отвикнали да се радваме на малкото, да обичаме без условия, да прощаваме от сърце, да вярваме… Живеем в епоха на все по-високи технологии и все по-нарастваща носталгия по радостта. И сега, като казвам радост, пред очите ми изплува яркия образ на детски сияещи…

/ автор : Надежда Господинова / Кое е най-неприятното, нелепо или абсурдно нещо, което може да ви се случи в Новогодишната нощ. Или ви се е случвало? Например да останете сами вкъщи, или на улицата точно в полунощ. Да ви завари в някакво такси с непознат и отегчен шофьор. Да празнувате не точно, с тези, този, тази или тях. Да не стигнете за където сте тръгнали, или с такова закъснение, че… Въобще на този ден може да ви се случат всички всевъзможни неща, както във всеки най-обикновен делничен ден. Но понеже е празник, така сме се засилили… Пак подаръци, неплатени сметки, нещо за трапезата, друго за чашите, за тоалетите и…

„Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост. Днешната нощ носи мир и тишина на вселената.Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост.Тя (днешната нощ) принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да спира високомерието си. Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида. Настъпил е денят на радостта. Нека никой не причинява печал и скръб. Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията. Това е денят, в който Бог е слязъл сред…

Автор: Митрополит Антоний Сурожски Искам накратко да ви поздравя с настъпилия празник. В тези дни слушате много за Божията слава, за онази нощ, во веки благословена и единствена, за ангелските песни, за това как пастирите се отзовали с просто и цяло сърце и с ум, потопен в сърцата, на ангелския поздрав, как възприели думите: „Слава във висините Богу, на земята мир, в хората благоволение…” Чухте също и как хора, умъдрени от дълбоко знание, изследвайки природата и знаците на времената, отишли при живия и въплътил се Бог, принесли Му дарове, поклонили Му се като на свой Господ. Но не бива да забравяме, че през онази лъчезарна тържествена нощ, която така дълбоко…

Сей Бог наш…“ /Тропар, глас 6/ Този е нашият Бог, с Когото никой не може да се сравни. Той се роди от Дева и живя между човеците. Видяхме Единородния Син като човек да лежи в бедни ясли; Господ на славата: да се повива в пелени. Звездата извести мъдреците и ги зове да Му се поклонят, а ние пеем: „Света Троице, спаси нашите души“.

Автор Архим. Андрей Конанос Темата, която избрах за днешната ни беседа е „Остави детето си на мира”. Дори да нямаш деца, това е част от една по-обширна тема, която засяга въобще липсата на натиск, на насилие в живота ни. Можех да я озаглавя „Остави човека на спокойствие”, тоест не притеснявай другите хора. Когато през 1986 година за първи път отидох в Света Гора, попитах един монах в скита „Света Анна”: – Отче, какво правиш тук, деца нямаш, не строиш къщи, не работиш в някой завод, какъв е твоят принос в света? Тогава бях малък. Той ми отговори: – Виж, аз имам много страсти и немощи и постоянно се ядосвам, нервирам…

“ Когато станеш сутрин, не излизай от вкъщи без да се помолиш, а вечер благодари на Бога за този дивен ден. Защо е дивен ли? – Защото е подарен от Него! “ /Архимандрит Тадей Шабулович /

/ автор: Христина Мачикян / И много да изпишеш – няма смисъл. Човек се е научил да забравя, каквото го е спряло върху листа. Но ти пиши. Каквото и да става. И много да говориш – ще изчезне сред хорското безмълвие и врява. Спасение са думите. И бездна. Но говори. Каквото и да става. И много да си мислил – полза няма – не всичко само с разум се решава. Ала сърцето е наивно и се мами, та…помисли. Каквото и да става. И много да си вярвал – ще те лъжат, дори да те ласкаят с чест и слава. Към раните ти тръни да превържат, ти вярвай пак. Каквото и…