По повод хиротонията на
Мелнишки епископ Серафим,
18 декември 2011 г.
текст:
www.poznanie-bg.com
снимки: Българска Патриаршия
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=57412
Отвикнахме да се радваме (напоследък и не само…)
Оправдаваме се с горчилките на деня, икономическа криза, крахове на фондовите борси, дупки по улиците, задръствания.
Ще намерим и още причини…Стига ни да ги търсим извън себе си.
Сами си направихме живота сложен, забързан, изнервен и тягостен.
Ходим навъсени, тъжни и сърдити, отвикнали да се радваме на малкото, да обичаме без условия, да прощаваме от сърце, да вярваме…
Живеем в епоха на все по-високи технологии и все по-нарастваща носталгия по радостта. И сега, като казвам радост, пред очите ми изплува яркия образ на детски сияещи лица и бебешки смях .
Заразително!…Опитай да бъдеш сериозен до някое смеещо се хлапе, ще успееш ли?
Понякога се спирам до някоя детска площадка и гледам как децата с грейнали очи играят в пясъчник или тичат към гълъбите с радостен глъч.
Колко непринудено и просто се радват малките!
Детската радост е нещо неземно и е една от най-прекрасните гледки на земята!
Може би, защото децата са близо до Бога с чистите си сърца и души.
Но до Бога най-близо е Църквата Му.
Затова и днес видях същата тази искрена, дълбока радост да се разлива върху лицата на хората в храма, да искри в очите им по време на Св. Божествена Литургия и тържественото събитие – хиротония на нов епископ.
И си спомних за думите на Христос: „и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;” / Йоан 16:20-22 /
Тогава, когато небесната и земната радост станат едно. Не можеш да го изразиш или обясниш, просто ти се иска в този миг да прегърнеш всички…
В такъв миг сме, като деца – прости, малки, обикновени, забравили дребнавости и сръдни.
А навън, какво се е променило- дали задръстванията или кризата са свършили?
Никой не го интересува, защото в миг, като този ние сме се променили отвътре,
стихнали сме, зарадвали сме се на ближния, съпреживяли сме радостта му.
Колко просто и естествено е да се радва човек!
Господи, ако може сърцата ни никога да не загрубяват!…
Видях как познати и непознати се поздравяваха с радост в храма, как благоговейно участваха в това велико Тайнство. Видях деца да се държат за ръце и кротко да стоят и наблюдават случващото се. Молитвен дух и благодат! Архиереите и целият свещенически и дяконски клир и народ заедно прославяха Бога и се радваха. Мигове на вяра, надежда и любов, като чудните мигове на Пасхалната радост и Витлеемското Рождество.
Незабравима гледка. Небе и земя!
Зимният ден се беше усмихнал, а отвън градът не се беше променил – все същите задръствания и дупки по улиците, клаксони и припряност.
Но това вече нямаше никакво значение за сърцата, които се радваха, като деца.