/автор: Роберт Рождественски/ На човек му трябва малко път да има на света, трябва му да има майка и да бъде жива тя. На човек му трябва малко да е силен сред беди и да има за начало брат един и враг един. На човек му трябва малко слънце, гръм и тишина, аленият цвят на мака лъч един и смърт една. Сутрин вестник непрочетен, пълен с хиляди защо и в кръвта една планета, на земята! Туй е то! И пътека междузвездна и за скорости мечта. Туй е работа тъй лесна като две и две е тя. Мъничка една наградa след шума и след гърма. Малко на човек му трябва да…

/Автор: Евтим Евтимов/ Законите на Юга са свещени – или вълнения, или покой. Бъди до мене. Или срещу мене, но по средата никога не стой. Как страшна днес е участта такава като бразда гранична да стоиш. Да бъдеш вечно между две държави – и на една да не принадлежиш.

/ Автор: Евтим Евтимов/ Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен. Нечути думи, срещи неприети, изписана от сълзи стъклопис, изтриваше над мене ти. И ето – прозорецът отново беше чист. Просветваха стъклата като листи. Изтрити бяха тъмните следи. А аз си мислех, че небето чистиш, и падаха в ръцете ми звезди. Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя А утре сам ще бъда капка бяла Под тая необятна синева Пчелите ще ме търсят по цветята Щурците – в кладенчета от очи Земята – в облаците и тревата А аз ще бъда в твоите очи. Източник: http://www.slovo.bg/old/evtimov/najama.htm

Автор: Познание-Бг Жалко за нас… Докъде стигнахме… Докъде се унижихме… Като тълпа на гладиаторско зрелище… „Комисията по досиетата освети агентите на ДС сред висшите духовници в България” Браво! Каква новина! Какво „осветяване”! Какъв медиен удар!… Жалко за нас!… Колко ниско можем да паднем!… Да посегнем на Църквата и при все това да се изживяваме, като радетели на справедливост! Жалко за късата ни памет и неосъзнатата наглост! Жалко, че отсъждаме и заплюваме човека, без да помислим истина ли е това или добре скроена интрига срещу него! Жалко, че не гледаме към собствените си слабости, а се вторачваме в чуждите и изискваме покаяние! Жалко за нас, какви въображаеми права на съдници си…

„Един малък жест на обич е вечен..“

/Автор Сисанийски митр. Павел / Трябва да се научим да бъдем истински смирени, защото най-първият, който е смирен, е Бог. Затова, ако човек не е сроден на Неговото смирение – „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29) – и няма смирение, а егоизъм, той никога няма да има покой, и където и да се намира, постоянно ще бъде огнище и извор на смутове. Евангелският текст в неделята на Блудния син ни припомня нещо, което е много разтърсващо, защото ние обикновено свеждаме цялата история до малкия син, който е живял, както е живял, но после се покаял, докато това, което трябва…

Всички знаем древната легенда за хан Кубрат и завещанието към синовете му. Кубрат наредил да донесат сноп пръчки. Когато пръчките били в сноп, никой от синовете му не успял да пречупи снопа. Но когато разпръснали пръчките, много лесно се чупели една по една. Така ханът им завещал винаги да са заедно и никога да не се делят, за да са силни и непобедими, защото иначе поединично ще са слаби и всеки враг може да ги сломи. „А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.“ (Деян.4:32) /сн.икона „Св. Петдесетница“ www.pravoslavieto.com/   „Да утвърдим любовта, защото тя…

„Най- добрият приятел е до теб, когато нямаш нищо, и особено, когато се чувстваш, като нищо…“