„Загрубяло е сърцето ми, Господи!…“

/Автор: Познание-Бг /

/По повод зачестилите напоследък медиийни атаки срещу Църквата/

Загрубяло е сърцето ми, Господи!…
И не разбирам,
защо толкова злоба и гняв ни завладяха?
Защо свои се изправихме едни срещу други?
Разделихме се на „ти” и „аз”, на „тези и онези”,
а къде останахме „ние” ?…
Защо допуснахме медийни интриги да обърнат сърцата ни срещу Църквата?
Твоята Църква, Господи, която векове ни е бранила и брани в прегръдката на Твоята святост.
Обезумяхме ли?…Хулим Твои служители (достатъчен ни е само един репортаж, или снимка, без значение за обективност), обвиняваме, искаме обяснения, настояваме за покаяние…
Ние ли, Господи?…
И в качеството си на какви?…
Напълнихме ефира с дискусии, мнения, философски обсъждания, в които преобладаващо сочим с пръст, забравили, че „Ако посочиш някой с пръст, останалите три пръста сочат тебе”
А в този миг нечие съкрушено сърце, може би стои на тайнството изповед…изповядва грехове, моли за прошка…
В този миг или в някой предишен, скорошен или отдавнашен миг на ПОКАЯНИЕ, за който само Ти, Господи знаеш, защото Единствен Ти си сърцеведец.

Да можехме да си спомним това, преди да се пускаме по инерцията на „общественото недоволство”( манипулативно добре подготвено)
Да можехме да се замислим преди да обвиняваме, кой и защо иска да ни види разединени, обезверени, гневни, едни срещу други?

Загрубяло е сърцето ми, Господи!…Но помня Твоето обещание, че дори портите адови няма да надделеят над Църквата Ти.
Помня, че Ти си с нас до свършека на света.
И всички ние сме Твоята Църква, живо тяло от вярващи сърца…

Господи, моля Те, дай ни сили да бъдем винаги с Теб, да бъдем едно,
помнейки думите на св. Иустин философ:
„Не знаеш ли, че докато се намираш извън това живо тяло, на Тялото Христово остава рана, която никой освен теб не може да изцери?”

About the author