Силата на единството

Всички знаем древната легенда за хан Кубрат и завещанието към синовете му.
Кубрат наредил да донесат сноп пръчки. Когато пръчките били в сноп, никой от синовете му не успял да пречупи снопа. Но когато разпръснали пръчките, много лесно се чупели една по една.
Така ханът им завещал винаги да са заедно и никога да не се делят,
за да са силни и непобедими, защото иначе поединично ще са слаби и всеки враг може да ги сломи.

„А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.“ (Деян.4:32)
/сн.икона „Св. Петдесетница“ www.pravoslavieto.com/

 

„Да утвърдим любовта, защото тя покрива множество грехове…
Нищо не предприемай да вършиш без любов;
защото любовта покрива множество грехове.“
/Св. Ефрем Сирин/

 

ЗА ЛЮБОВТА
/из Светоотечески напътствия/http://www.pravoslavieto.com/books/za_prelestta/6.htm#zalub

Величието на Божията любов към човека е в Неговата жертва, а Жертвата е Синът Божий. Наш дълг е да отговорим на тази жертва с любов. В този случай е важно предразположението на сърцето (както вдовицата, която дала две лепти, тоест всичко, което имала, Богу). Ние също трябва винаги да сме готови да дадем на Бога всичко, което имаме. (От тази гледна точка са и нашите пожертвувания в храма. Не е важно какво ще стане с парите ни, къде и за какво ще отидат. Господ ще приеме нашата готовност за жертва заради Него.)

Църквата на бъдещето се състои от любов.

Мъките на ада са мъките на отхвърлената любов, мъки за това, че на Божията любов грешниците са отговорили с ненавист. Те ще виждат Неговата любов и ще страдат от своето недостойнство.

Любовта е преди всичко състрадание и съчувствие. Друг въпрос е дали можем да помогнем или не, но състраданието е първата крачка.

Главното е сърдечното намерение за състрадание.

Свети Ефрем Сирин казва: „Ако си пристигнал някъде, където никой не те познава, то, за да устроиш своето благополучие, устрой първо благополучието на другите.“

Така е и в любовта, и в съчувствието. Напълни сърцето си с любов и съчувствие към другите, и ще получиш любов и съчувствие.

Любовта не помни злото, тоест не бива да допускаш за никой човек, че таи зло по отношение на тебе.

Любовта е чиста и мирна, тоест дава хармония на всички сили.

Движещата сила в нас трябва да идва от сърцето.

Нашата цел е да възбудим сърцето и да принудим към това и волята. Сърцето е най-висшата част на духа, която докосва задгробния свят.

„Аз ще простя всички вас, всички ваши беззакония. А как вие, които Ме предавате, ще Ме погледнете в очите?“

Възможността за саможертва е дадена на всеки. Господ чака ние да отговорим с любов на Неговата любов. Той е избрал за нас такъв път за спасение, какъвто е показал във величието на Своята любов, на Своята жертва за човешкия род. (Какво може да се даде повече от Единородния Син?)

Трудът, изкушенията, търпението и смирението водят към любовта. Любовта възвисява.
Царството Божие е в любовта и в съединението.

 

Comments are closed.