/Автор: Евтим Евтимов/ Законите на Юга са свещени – или вълнения, или покой. Бъди до мене. Или срещу мене, но по средата никога не стой. Как страшна днес е участта такава като бразда гранична да стоиш. Да бъдеш вечно между две държави – и на една да не принадлежиш.

/ Автор: Евтим Евтимов/ Загребала в ръката си гореща едно дъждовно облаче над мен, ти бършеше прозореца отсреща, от погледите мои замъглен. Нечути думи, срещи неприети, изписана от сълзи стъклопис, изтриваше над мене ти. И ето – прозорецът отново беше чист. Просветваха стъклата като листи. Изтрити бяха тъмните следи. А аз си мислех, че небето чистиш, и падаха в ръцете ми звезди. Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя А утре сам ще бъда капка бяла Под тая необятна синева Пчелите ще ме търсят по цветята Щурците – в кладенчета от очи Земята – в облаците и тревата А аз ще бъда в твоите очи. Източник: http://www.slovo.bg/old/evtimov/najama.htm

Автор: Познание-Бг Жалко за нас… Докъде стигнахме… Докъде се унижихме… Като тълпа на гладиаторско зрелище… „Комисията по досиетата освети агентите на ДС сред висшите духовници в България” Браво! Каква новина! Какво „осветяване”! Какъв медиен удар!… Жалко за нас!… Колко ниско можем да паднем!… Да посегнем на Църквата и при все това да се изживяваме, като радетели на справедливост! Жалко за късата ни памет и неосъзнатата наглост! Жалко, че отсъждаме и заплюваме човека, без да помислим истина ли е това или добре скроена интрига срещу него! Жалко, че не гледаме към собствените си слабости, а се вторачваме в чуждите и изискваме покаяние! Жалко за нас, какви въображаеми права на съдници си…