Жалко за нас… Докъде стигнахме…
Докъде се унижихме…
Като тълпа на гладиаторско зрелище…
„Комисията по досиетата освети агентите на ДС сред висшите духовници в България”
Браво! Каква новина! Какво „осветяване”! Какъв медиен удар!…
Жалко за нас!…
Колко ниско можем да паднем!…
Да посегнем на Църквата и при все това да се изживяваме, като радетели на справедливост!
Жалко за късата ни памет и неосъзнатата наглост!
Жалко, че отсъждаме и заплюваме човека, без да помислим истина ли е това или добре скроена интрига срещу него!
Жалко, че не гледаме към собствените си слабости, а се вторачваме в чуждите и изискваме покаяние!
Жалко за нас, какви въображаеми права на съдници си присвояваме!
Жалко, че не виждаме как падаме в капани на озлобление и манипулации и сами ставаме проводници за разпространението им!
Жалко, че забравяме как „за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Мат. 12:36).
Някога св. патриарх Евтимий Търновски от името на Църквата се изправи срещу поробителя и защити един цял народ… Църква и народ бяха едно!
Днес, ние, които сме същият този народ, къде сме?… Едно ли сме? Единни ли сме?…
Как допускаме такава гавра с Църквата и духовенството ни!
Скечове, комисии, подигравки…
Ще можем ли да се възпротивим срещу поробването на душите ни от ефирни внушения на омраза и нетърпимост?
Или ще повторим крясъците на една озлобена тълпа: „разпни Го!”?... (Марк 15:14).
А отговорността?… – ще я понесем ли?… или подобно на еврейския обезумял народ ще кажем: нашият грях да тегне върху децата ни?
Не е ли по-разумно да оставим всичко на Божия всеправеден и справедлив съд!
Жалко за нас, ако не осъзнаваме какво се случва…
Ако не простим и си присвояваме правото да съдим, Бог по Своята справедливост (от любов), за да ни вразуми и поправи, може да допусне да се случи и с нас нещо подобно.
„Съдът е дело Божие” (Второз. 1:17) – и знаете ли защо? Защото „Бог е Любов” (I Иоан. 4:16) не „има” любов, а „е” любов и по силата на Своята безкрайна любов желае вразумлението, изправлението и спасението на всеки човек „родил се на света”.
Дали желаем същото и ние?…