-
„Легенда за мартеничките“
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да…
Може да ви хареса и
Обич. Дом. Споделеност
Докато не ти се случи на теб не разбираш..
Вярвам в свободата
-
Една ръка не стига…
Една ръка не стига – да прегърна пространството през двете планини, едно око – във тебе да надзърна, едно писмо – гласа ти да звъни. Една искра – да служи за огнище, една светулка – вред да засияй … При нас е тъй : или не дават нищо, или душите дават си докрай! стихове: Евтим Евтимов, http://www.slovo.bg/old/evtimov/ednaryka.htm
Може да ви хареса и
Молитва към св. вмчк. Пантелеймон
Превърнахме живота в препусканe
Достойният човек
-
Православието е живот
„Православието е живот; човек не може да говори за него, човек трябва да го живее.“ /Св. Нектарий Оптински/
-
Леки и спасителни пости!
Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме…
-
Неделя на всеопрощението
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като „неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез „ритуала на прошката“, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята. Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено,…
-
„Ръка за прошка“
/автор: Дамян Дамянов/ Подавам ти я. Ето на – прости! Протягам ти я, за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което аз, уви, не зная. Виновен съм. За всичко в този свят единият все в нещо съгрешил е, единият – все в нещо виноват. И този тук един съм аз. Прости ми. Ти не прощаваш. Гордост. И тъга. Вместо с любов, с ирония ме плискаш. И моята протегната ръка със празното пространство се здрависва. Добре тогаз. Ще си я прибера. Ще си я взема, щом не ти е нужна. Но тази длан, била с теб и добра, но тази длан, била с теб и нечужда,…
-
Автореквием
„…За доброто се готвим постепенно и дълго, подлеци ставаме изведнъж. Вместо криле -размахваме лакти. Наляво,надясно,напред,назад- и объркваме: врагове ли,братя ли?… Все повече стават моите познати, все по-малко моите приятели.“ /Автореквием-откъси Стефан Цанев/
-
Приказка, в която да повярвам…
/автор: caribiana / Омръзна ми от разни летни приказки, и от любов, дълбока до…коляно. Прилично прозаична, плитичка, но пък достатъчна да се удавя. Омръзнаха ми всичките светулки, които точно в тъмното – угасват. Омръзна ми водата от капчуците. От нея си оставам жадна. Сега бих искала една история без замъци от пясък. Без обещания. Без да валят звезди в прозорците. И без да гаснат в бяло отчаяние. Една история, дошла със зимата, премръзнала от дългото пътуване, която да поседне край комина, да се постопли и да влезе в мене. Една история, затрупана от преспи, завита до ушите, тиха, чаена. В която всичко да се случва лесно. И точно за това…
-
„Аз написах стихове“
/ автор: Марик, 4 клас/ Аз написах стихове. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги: Възрастните плачат със сълзи. Възрастните плачат с очите. Малките плачат със сърцето, Малките плачат с живота си. Но ако възрастният плаче като малък, значи той наистина плаче. Из книгата на Михаил Димов (Рига) „Децата пишат писма до Бог“
-
Бог ще покаже изход
/ автор: Старецът Паисий Светогорец/ Добрият Бог ще устрои всичко по най-добрия начин, но е нужно голямо търпение и внимание, защото много често хората, бързайки да разплетат кълбото, го заплитат още повече. Бог разплита с търпение. Това състояние няма да продължи дълго. Бог ще вземе метлата! През 1830 г. на Света Гора имало много турска войска и затова в Иверския манастир не останал нито един монах. Отците напуснали – едни взели със себе си светите мощи, други отишли да помагат на освободителните борби. В манастира идвал само един монах от далечна килия, който палел кандилата и метял. И вън, и вътре в манастира – пълно с турска войска, а той,…
