Веднъж Верди, вече побелял и известен в целия свят, беседвал с начинаещ композитор. Неговият събеседник, осемнадесетгодишен, бил напълно убеден в собствената си гениалност и през цялото време говорил само за себе си и своята музика. Верди дълго и внимателно слушал младото дарование, а после с усмивка казал: -Скъпи приятелю! Когато бях на осемнадесет, аз също се смятах за велик музикант и казвах: „Аз“. На двадесет и пет казвах:“Аз и Моцарт“. На четиридесет вече казвах:“Моцарт и аз“. Сега вече казвам само:“Моцарт“.