/Автор: св. Иоан Златоуст/
ПОУЧЕНИЕ ЗА ТОВА,
ЧЕ ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ Е
НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ
ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ
(из беседата на св. Иоан Златоуст
„За съвършената любов”)
Любовта, възлюбени, ти представя твоя ближен като тебе самия
и те учи да се радваш на неговото благополучие като на твое собствено; и да чувстваш неговите нещастия като твои собствени.
Любовта обединява мнозина в едно тяло и прави душите им жилище на Светия Дух, защото не в разделените един от друг, а в свързаните по душа може да обитава Светият Дух.
Следователно, има ли (друга) такава стена толкова здрава, толкова укрепена чрез подредените един върху друг огромни камъни и толкова недостъпна за вражески нападения, както обществото от обичащи се един друг (човеци), обединени чрез единодушието? Такова общество отблъсква всички козни на дявола и това е напълно естествено. Въставайки срещу него (всички) заедно един с друг, а не заставайки заедно с него един срещу друг, такива хора са непобедими от неговите хитрости и въздигат блестящите трофеи на любовта. И подобно на струните на арфата, които, макар и многочислени, ако са (правилно) настроени, възпроизвеждат изключително приятни звуци, така и обединените от единодушието издават благозвучния глас на любовта.
Св. ап. Павел съветва да се мисли и говори в съгласие и да се считат другите за превъзхождащи те, за да не се унищожи любовта чрез тщеславието, но давайки предимство на другите да се живее в единомислие. Той още казва: „… с любовта си услужвайте един другиму. Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно във: възлюби ближния си като себе си. Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други” (Гал. 5:13-15).
Обичащият желае не само да подчинява, а да се подчинява и повече се радва като се подчинява, отколкото като началства.
Обичащият желае повече да върши благодеяния, отколкото да получава (такива), защото предпочита другият да му е длъжник, отколкото самият той да се чувства длъжен.
Обичащият желае да върши благодеяния на възлюбения (на ближния), но не иска да се знае за неговите благодеяния: желае да бъде пръв в благодеянията, но не иска да бъде смятан за пръв по благодеяния.
Може би някои (от вас) не разбират казаното, затова ще го поясня с пример. Човеколюбивият Бог предопределил да отдаде Своя Син за нас. За да не изглежда това като Негов дар, а че Той изпълнява Своя дълг, Бог заповядал на Авраам да принесе в жертва своя син, та когато Сам извършил същото Той е бил не принасящ дар, а отдаващ по преизобилното богатство на Неговата благост. Зная, че на мнозина казаното ще се стори странно. Причината е в това, че аз говоря за нещо, което сега обитава на небето. Все едно ако бих ви говорел за някакво растение, което вирее в Индия и което никой не познава, аз не бих могъл да го опиша напълно само с думи. Така и сега колкото и да говоря би било напразно, тъй като някои няма да разберат казаното. Както казах, това растение е насадено на Небето, но ако пожелаем то може да се насади и в самите нас. Затова ни е заповядано да се молим на Небесния ни Отец: „да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята” (Матей 6:10)
(Из „Училище добродетейльной жизни православного христианина”, изд. Братство во имя иконы Божией Матери „Неопалимая Купина” отдел религиозного образования и катехизации Московского Патриархата, Москва, 1996, с. 608-609)