/ текст: Дамян Дамянов/ „НАРОДЕ????“ стр. 115 …А страничката, види се, е мокра… Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи. Нима е плакал тъкмо той? Жестоко! Нима е носил кал – тъй чист дълбоко? Той – чистият, с безсълзните очи? Чия ли кал – ако е кал? – сребриста светлее в жълтеникаво клише? Чия ли кръв е капнала на листа? Чия ли мръсна болка свети чиста по пътя му към святото въже? Какво е питал с този вик, раздърпан в шест букви с питанки накрая? И плачът пелин ли жъне с четирите си сърпа, които карат всеки да изтръпне? Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат! Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето въже…