-
Приказка, в която да повярвам…
/автор: caribiana / Омръзна ми от разни летни приказки, и от любов, дълбока до…коляно. Прилично прозаична, плитичка, но пък достатъчна да се удавя. Омръзнаха ми всичките светулки, които точно в тъмното – угасват. Омръзна ми водата от капчуците. От нея си оставам жадна. Сега бих искала една история без замъци от пясък. Без обещания. Без да валят звезди в прозорците. И без да гаснат в бяло отчаяние. Една история, дошла със зимата, премръзнала от дългото пътуване, която да поседне край комина, да се постопли и да влезе в мене. Една история, затрупана от преспи, завита до ушите, тиха, чаена. В която всичко да се случва лесно. И точно за това…
-
„Аз написах стихове“
/ автор: Марик, 4 клас/ Аз написах стихове. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги: Възрастните плачат със сълзи. Възрастните плачат с очите. Малките плачат със сърцето, Малките плачат с живота си. Но ако възрастният плаче като малък, значи той наистина плаче. Из книгата на Михаил Димов (Рига) „Децата пишат писма до Бог“
-
Бог ще покаже изход
/ автор: Старецът Паисий Светогорец/ Добрият Бог ще устрои всичко по най-добрия начин, но е нужно голямо търпение и внимание, защото много често хората, бързайки да разплетат кълбото, го заплитат още повече. Бог разплита с търпение. Това състояние няма да продължи дълго. Бог ще вземе метлата! През 1830 г. на Света Гора имало много турска войска и затова в Иверския манастир не останал нито един монах. Отците напуснали – едни взели със себе си светите мощи, други отишли да помагат на освободителните борби. В манастира идвал само един монах от далечна килия, който палел кандилата и метял. И вън, и вътре в манастира – пълно с турска войска, а той,…
-
Теменужка
Автор: Архимандрит Серафим (Алексиев) Синьо пламъче в тревата! Теменужка е това! Скромно дигнала глава, пие мълком светлината. Ний я тъпчем. Тя мълчи И не спира да ухае. Да се сърди тя не знае. С кротки гледа ни очи. Що се в образа ? крие? — Нежност! Доброта! Любов! Тя не цвете е, а зов като нея да сме ние!