Бог ще покаже изход

/ автор: Старецът Паисий Светогорец/

Добрият Бог ще устрои всичко по най-добрия начин, но е нужно голямо търпение и внимание, защото много често хората, бързайки да разплетат кълбото, го заплитат още повече. Бог разплита с търпение.
Това състояние няма да продължи дълго. Бог ще вземе метлата! През 1830 г. на Света Гора имало много турска войска и затова в Иверския манастир не останал нито един монах. Отците напуснали – едни взели със себе си светите мощи, други отишли да помагат на освободителните борби. В манастира идвал само един монах от далечна килия, който палел кандилата и метял. И вън, и вътре в манастира – пълно с турска войска, а той, клетият, метял и си казвал: “Света Богородице, докъде ще стигне всичко това?”. Веднъж като се молел с болка на Света Богородица, видял да се приближава към него една жена, която сияела и лицето И светело. Това била Света Богородица. Взела метлата от ръцете му и казала: “Ти не можеш да метеш добре; аз ще помета”. И започнала да мете. След това се скрила в олтара. След три дни всички турци напуснали. Изгонила ги Света Богородица [3] .

Това, което не е добро, Бог ще го изхвърли, както окото изхвърля със сълзи прашинката, попаднала в него. Дяволът работи, но и Бог работи и оползотворява злото, така че от него да произлезе добро. Счупват се, да речем, плочките, но Бог ги взема и прави красива мозайка. Затова не се притеснявайте изобщо, защото Бог е над всичко и над всички. Той управлява всичко и Той ще сложи на подсъдимия стол всеки един, за да даде отговор за делата си, и ще му даде съответната отплата. Ще бъдат възнаградени онези, които са помогнали в някое трудно положение, а онзи, който върши зло, ще бъде наказан. Накрая Бог ще сложи нещата на мястото им, но всеки от нас ще дава отговор за това, какво е направил през тези трудни години с молитва и с доброта.

Днес се стремят да разрушат вярата и затова постепенно изваждат по някой камък, за да рухне зданието на вярата. Обаче всички сме виновни за това разрушаване: не само онези, които вадят камъните и разрушават, но и тези, които виждаме разрушаването и не се стараем да възстановяваме. Който подтиква някого към зло, ще даде отговор пред Бога за това. Но и съседът ще дава отговор, защото е гледал онзи да прави зло на събрата му и не е противодействал.

Хората лесно вярват на онзи, който умее да убеждава.

– Отче, народът е като звяр…

– Аз нямам оплаквания от зверовете. Виждаш ли, животните не могат да причинят голямо зло, защото нямат разум. А човекът, който силно се е отдалечил от Бога, става по-лош и от най-големия звяр! Причинява голямо зло. Силният оцет се получава от развалено вино. Другите, изкуствените оцети не са толкова силни… По-страшно е, когато дяволът воюва съвместно с някой развратен човек. Тогава причинява двойно зло на другите. Така и плътският помисъл, когато влезе в съюз с плътта, причинява на човека много по-голямо зло. Дяволът, за да влезе в сътрудничество с такъв човек, трябва да може да разчита на него – този човек трябва да има зла воля, злоба.

Впоследствие, Бог да пази, тези хора ще причинят трудности, ще притесняват останалите хора, манастирите. В техните очи Църквата, монашеството ще бъдат зло, защото пречат на плановете им. На днешното състояние може да се противостои само по духовен начин, а не по светски. Бурята ще се усили още малко, ще изхвърли на брега консервни кутии, боклуци, т.е. всичко ненужно и след това положението ще се проясни. Ще видите как в цялото това състояние едни ще получават чиста отплата, а други ще изплащат дългове. Ще стане така, че човек няма да се притеснява от това, че хората преживяват страдания, но, естествено, няма да казва и: “Слава Богу” [4] .

Колко много ни обича Бог! Това, което става днес [5] , и това, което възнамеряват да направят, ако беше станало преди двайсет години, когато хората бяха духовно по-невежи, щеше да бъде много трудно. Сега хората знаят: Църквата стана по-силна. Бог обича човека, Своето творение, и ще се погрижи за онова, което му е нужно, стига човекът да вярва и да спазва заповедите Му.

****

[3] Това се е случило на Томина неделя и оттогава в чест на събитието е написано богослужебно последование, което се прилага към празничната служба – б. пр.
[4] Старецът има предвид това, че духовният човек, виждайки как заради трудностите и страданията едни ще получават награда, а други ще изплащат дългове, няма да страда безутешно, но в същото време не може да казва и “слава Богу” за това, че хората страдат – б. пр.
[5] Казано през юни 1985 г.

/ Откъс из кн. “Духовно пробуждане”
Слова Том 2
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

http://sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.html#d0e99

About the author