Автор: Архимандрит Серафим (Алексиев)
Синьо пламъче в тревата!
Теменужка е това!
Скромно дигнала глава,
пие мълком светлината.
Ний я тъпчем. Тя мълчи
И не спира да ухае.
Да се сърди тя не знае.
С кротки гледа ни очи.
Що се в образа ? крие?
— Нежност! Доброта! Любов!
Тя не цвете е, а зов
като нея да сме ние!