„…За доброто се готвим постепенно и дълго,
подлеци ставаме изведнъж.
Вместо криле -размахваме лакти.
Наляво,надясно,напред,назад- и объркваме:
врагове ли,братя ли?…
Все повече стават моите познати,
все по-малко моите приятели.“
/Автореквием-откъси Стефан Цанев/