Една ръка не стига – да прегърна
пространството през двете планини,
едно око – във тебе да надзърна,
едно писмо – гласа ти да звъни.
Една искра – да служи за огнище,
една светулка – вред да засияй …
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!
стихове: Евтим Евтимов,
http://www.slovo.bg/old/evtimov/ednaryka.htm