-
Теменужка
Автор: Архимандрит Серафим (Алексиев) Синьо пламъче в тревата! Теменужка е това! Скромно дигнала глава, пие мълком светлината. Ний я тъпчем. Тя мълчи И не спира да ухае. Да се сърди тя не знае. С кротки гледа ни очи. Що се в образа ? крие? — Нежност! Доброта! Любов! Тя не цвете е, а зов като нея да сме ние!
-
„Не отлагай !“
Вчера – вече е минало…. Утре – не можем да знаем… Утре може да бъде късно… Да кажеш, че обичаш, да кажеш, че съжаляваш, да се извиниш, Да кажеш че искаш да опиташ отново, Утре може да бъде много късно, За да поискаш прошка, За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя… Твоята любов, утре може да е ненужна! Твоето извинение утре може да е излишно! Твоето завръщане утре може да е нечакано! Твоето писмо утре може да не бъде прочетено! Твоята нежност утре може да не е необxодима! Твоята прегръдка утре може да не срещне друга прегръдка… Защото утре може да бъде много, много късно… Не отлагай за…
-
Над тефтерчето на Левски
/ текст: Дамян Дамянов/ „НАРОДЕ????“ стр. 115 …А страничката, види се, е мокра… Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи. Нима е плакал тъкмо той? Жестоко! Нима е носил кал – тъй чист дълбоко? Той – чистият, с безсълзните очи? Чия ли кал – ако е кал? – сребриста светлее в жълтеникаво клише? Чия ли кръв е капнала на листа? Чия ли мръсна болка свети чиста по пътя му към святото въже? Какво е питал с този вик, раздърпан в шест букви с питанки накрая? И плачът пелин ли жъне с четирите си сърпа, които карат всеки да изтръпне? Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат! Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето въже…
-
Ако думите падаха…
„Ако думите падаха и никнеха в пръстта- щеше да има ливади там, откъдето сме минали, щяха цветя да растат там, където сме спирали… И само билка една, горчива и бяла, щеше да разцъфти над раздялата.“ / автор: Станка Пенчева http://liternet.bg/publish9/spencheva/index.html
-
Харесва ли ви миризмата на дива чубрица?
“Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им? Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с “да” – вие сте човек щастлив. Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени? Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него? Успокоява ли ви шумоленето на листата? Ако и това умеете да правите – вие сте много щастлив. Защото то ще означава,…
-
Да, това е песен!
/ Из „Писмо“ на Никола Вапцаров/ За мен е ясно, както че ще съмне – с главите си ще счупим ледовете. И слънцето на хоризонта тъмен, да, нашто ярко слънце ще просветне. И нека като пеперуда малка крилата ми опърли най-подире. Не ще проклинам, няма да се вайкам, защото все пак, знам, ще се умира. Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен! /Източник: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=116&Level=3 /
-
„За съвършената любов”
/Автор: св. Иоан Златоуст/ ПОУЧЕНИЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ Е НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ (из беседата на св. Иоан Златоуст „За съвършената любов”) Любовта, възлюбени, ти представя твоя ближен като тебе самия и те учи да се радваш на неговото благополучие като на твое собствено; и да чувстваш неговите нещастия като твои собствени. Любовта обединява мнозина в едно тяло и прави душите им жилище на Светия Дух, защото не в разделените един от друг, а в свързаните по душа може да обитава Светият Дух. Следователно, има ли (друга) такава стена толкова здрава, толкова укрепена чрез подредените един върху друг огромни камъни и толкова недостъпна за вражески нападения,…
-
„Поука“
Веднъж Верди, вече побелял и известен в целия свят, беседвал с начинаещ композитор. Неговият събеседник, осемнадесетгодишен, бил напълно убеден в собствената си гениалност и през цялото време говорил само за себе си и своята музика. Верди дълго и внимателно слушал младото дарование, а после с усмивка казал: -Скъпи приятелю! Когато бях на осемнадесет, аз също се смятах за велик музикант и казвах: „Аз“. На двадесет и пет казвах:“Аз и Моцарт“. На четиридесет вече казвах:“Моцарт и аз“. Сега вече казвам само:“Моцарт“.
-
Пътища
„Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.“ / Конфуций/
-
Разгласяване на греховете
/Автор: Старецът Паисий Светогорец/ Когато виждаме нещо лошо, нека го покриваме, а не да го разгласяме. Не е правилно да се оповестяват нравствените падения. Да предположим, че на пътя има една нечистотия. Ако оттам мине някой благоразумен човек, ще вземе една плоча и ще я покрие, за да не предизвиква отвращение у хората. А един неблагоразумен човек, вместо да я покрие, може да започне да я човърка и още повече да разпространи смрадта от нея. По същия начин, когато безразсъдно разгласяме чуждите грехове, причиняваме още по-голямо зло. Господните слова: обади на църквата (Мат. 18:17) не са казани в смисъл, че всичко трябва да става известно, защото днес не всички са…