„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. “ Из „Време разделно“, Антон Дончев

Ще бъда стар, ще бъда много стар, ако остана след погромите, разбира се, като окъсан рибен буквар модел хиляда осемстотин и четирийсе. Тъй както малките деца разлистват и почват със картинките от края, така и мене днеска ми се иска за бъдещето да си помечтая. Защо пък не? – В мечтите няма цензура, мечтите греят с синкава прозрачност. А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш. Тогава аз ще имам син, синът ще бъде двадесетгодишен. /Автор: Никола Вапцаров, публикация: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=175&Level=1/

„Не се страхувай от враговете си – в най-лошия случай могат да те убият. Не се страхувай от приятелите си – в най-лошия случай могат да те предадат. Страхувай се от равнодушните – те нито убиват, нито предават, но благодарение на тяхното мълчаливо съгласие съществуват и предателството и убийството.“ /Роберт Еберхард Бунзен/

Tose Proeski – Jos i danas zamirisi tresnja Тоше Проески „И днес още ухае на череша“ /превод: http://bglovetose.18.forumer.com/index.php?showtopic=52%2F/ И днес още ухае на череша през пролетта, както отдавна преди… На череша, която е днес далеч, там където мен отдавна ме няма. Казах им, когато трябваше да си тръгна: вземете ми и къщата, и нивата. Само старата череша ми оставете, като се завърна да я видя жива. Какво тъжно нещо има у хората, че се бъркат в чуждите животи? Кой е този, който рови в моето минало и никак не го е срам? Казах, и на вятъра бяха думите ми, нямаше кой да ме чуе, хубавата песен не харесва всеки и…

Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина а подаряват… милват… и прегръщат …целуват и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас… Не им благодари! Не искат! Добрите хора си отиват в благодат с едничката вълшебна мисъл: „Помогнах! Станах по – богат!” /незв. автор, публикувано в www.sibir.bg / /П.П: Ако някой има информация кой е авторът на този прекрасен стих пишете ни, ще го добавим/

„Не се интересувай дали те обичат, но ти обичай Христос и хората. Само така се изпълва душата.“ / Старецът Порфирий, † 2.12.1991 г./

„Усмивката е светлината в прозореца на твоето лице, която показва, че си в къщи.“

“ Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса. Горко на народ, който приветства побойника, като герой и смята блестящия завоевател за щедър. Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува. Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов водач…

„Има толкова безсмислени посоки, нека не тръгваме по тях. Има толкова ненужни терзания, нека отсяваме и пазим сърцата си за истински важното. И една секунда да пропилеем е много! Нека се стремим нещата да имат полза и смисъл. Иначе не сме нищо друго освен прахосници, а не бива. Нека извървените от нас стъпки бъдат запомнени с добро.“ /неизв. автор/