/Автор: Иво Иванов, Канзас, http://ivo.ucoz.com/index/0-7  3 Март 2007 г. Никога не съм бягал от теб и никога не съм те предавал. Здравей, скъпа! Здравей и честито! Не съм много по нежностите и може би затова не съм ти писал отдавна. Все нямам време. Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща – празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и разглезени звезди. Но днес е третият ден от третия месец – твоят ден, твоят празник. Ако и сега не седна да ти драсна някой ред, сигурно с право ще ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите. Знаеш ли, мила, наскоро пак си мислех за теб и…