Един Народ, поставен на колене! Не мога с друго да го отлича… Народ, издъхващ бавно в теб и в мене, с изпити от безверие сърца. Ще тръгна сред човешката тълпа, за да й кажа, че страхът убива. За да се врежа духом с мисълта, че вече няма време за проспиване. Че вече няма собственото Аз, да ни спасява с милосърдие. Народ без песен е народ без глас – по-мъртъв и заспал от мъртвите. Ще пея силно, белким му внуша, че празните площади го очакват. Да си разтърси робската Душа – да се събуди, без да се оплаква. Сърцата му отдавна тъй кървят, че няма място и за нови рани. А…