Един Народ, поставен на колене!
Не мога с друго да го отлича…
Народ, издъхващ бавно в теб и в мене,
с изпити от безверие сърца.
Ще тръгна сред човешката тълпа,
за да й кажа, че страхът убива.
За да се врежа духом с мисълта,
че вече няма време за проспиване.
Че вече няма собственото Аз,
да ни спасява с милосърдие.
Народ без песен е народ без глас –
по-мъртъв и заспал от мъртвите.
Ще пея силно, белким му внуша,
че празните площади го очакват.
Да си разтърси робската Душа –
да се събуди, без да се оплаква.
Сърцата му отдавна тъй кървят,
че няма място и за нови рани.
А погледът замътен си е сляп,
защото нищо свято не остана.
Ще викам дълго, докато ме чуе
пазачът на човешките заблуди.
И в песента ми бясно ще нахлуе,
за да я разпне и… да се погуби!
/Автор: Илко Илиев,http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=135295%2F/