/ По откъси от есето на Петър Костадинов „130 години Априлско въстание – какво забравихме?“ / …Ще оживее споменът за драматичната Априлска епопея, от която ни делят вече 130 години. Време – нищожно малко за вечността и твърде дълго за забравата. “Епопея на забравените” ще я нарече Вазов, “епопея на незабравимото” – ще напишат историците, а между тях остава безразличието на обикновения българин, свикнал с многото празници в календара и с никакъв празник в душата. Ако най-доброто качество на паметта е да забравя, ние направихме много. Оставихме Гарвана да грачи грозно зловещо и да ни води “напред”, дори и когато поднасяхме цвете на Левски, когато изкачвахме Шипка и свеждахме глава…