Не се боя, че може да те няма. Че жицата доникъде отвежда. Дървета тръгват. Проговаря камък… Щом има мъка – има и надежда. Боя се от това да не излезеш от разказа и в някоя тетрадка поредният глупак, език изплезил, да отбележи: срещнах бяла патка! Боя се да не литнеш помежду ни за да спасяваш вярата ни боса. Съседът има пушка и куршуми. А пийне ли едно – съвсем не носи. Перата ти тогава ще поникнат по шапката на някоя кокетка. И не една патриотична тиква ще я почерпи – но за твоя сметка. Откакто го написах ми се струва, че все по-тъжно вече ще живея. Реших: писмото няма да…

„Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Запомни: преди да говориш – слушай, преди да пишеш – мисли, преди да нараниш – чувствай, преди да мразиш – обичай, преди да се предадеш – опитай! Преди да умреш – ЖИВЕЙ!“ /Шекспир/

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник. ”Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да…

Когато бях на 5 години мама непрекъснато ми повтаряше, че най-важното в живота е да бъдеш щастлив. Когато тръгнах на училище, попитаха всички ни, какви искаме да станем, когато порастнем. Аз отговорих: – Щастлива! Тогава ми казаха: – Ти не си разбрала въпроса… А аз отвърнах: – Не! Вие не сте разбрали Живота… /Из „35 килограма надежда“, Автор – Анна Гавалда/