Не се боя, че може да те няма.
Че жицата доникъде отвежда.
Дървета тръгват. Проговаря камък…
Щом има мъка – има и надежда.
Боя се от това да не излезеш
от разказа и в някоя тетрадка
поредният глупак, език изплезил,
да отбележи: срещнах бяла патка!
Боя се да не литнеш помежду ни
за да спасяваш вярата ни боса.
Съседът има пушка и куршуми.
А пийне ли едно – съвсем не носи.
Перата ти тогава ще поникнат
по шапката на някоя кокетка.
И не една патриотична тиква
ще я почерпи – но за твоя сметка.
Откакто го написах ми се струва,
че все по-тъжно вече ще живея.
Реших: писмото няма да пътува.
Пристигне ли – и ти ще почернееш!
/ Автор: Камелия Кондова,
публикация:http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=48630/